Въпреки това има някои разлики между консулските компетенции в нотариалната материя и онези на нотариусите, практикуващи в Италия, свързани принципно с различната позиция на Началника на Консулското представителство, който е Държавен служител, и тази на нотариуса на свободна практика. В действителност:
- Нотариусът може да бъде повикан да бъде юридически консултант на клиента; затова той може да събира сведения за платежоспособността на един човек, или да действа като посредник в транзакция, или да съветва клиента по семейни или финансови въпроси. Изключено е Консулската служба да извършва подобни дейности. Нейният съвет, ако бъде поискан, трябва да се ограничи до юридическата сфера, с акцент върху валидността на документите, които заявителят иска да получи. Нейната помощ трябва да се ограничи до законността на посочените документи, а не до тяхната икономическа полза.
- Нотариусът може да бъде понякога пълномощник на клиента относно публичността и изпълнението на формалностите, свързани с документите, получени от него. Нито една дейност с подобен характер, обаче, не може да бъде извършвана от Консулското представителство.
- Докато нотариусът има право на хонорар, то всички консулски документи подлежат само на таксата, указана в Консулската тарифа.
Италианският гражданин в чужбина може също да завери документа при публичен нотариус, официално акредитиран в страната по местоживеене. Впоследствие, ако страната е страна по Хагската Конвенция ат 1961 г. за премахване на легализацията, трябва да се погрижи върху документа да бъде поставен апостил от съответните власти в страната по местоживеене. Ако страната му не е подписала горната конвенция, трябва да легализира подписа на нотариуса чрез италианското консулско представителство (вж. секция Превод и легализация на документи).