Questo sito utilizza cookie tecnici, analytics e di terze parti.
Proseguendo nella navigazione accetti l'utilizzo dei cookie.

Централно управление

Сградата, в която се помещава Посолството на Италия в София, първоначално е построена като дипломатическо представителство на Австро-Унгария след освобождаването от Османската империя по силата на Санстефанския, а по-късно и на Берлинския договор.

На 22 март 1882 г. Министерският съвет на Княжество България предоставя безвъзмездно на австро-унгарското правителство терена за построяване на сградата на дипломатическата служба, а на 7 април 1882 г. архитектът Бранг показва на дипломатическия агент на Австро-Унгария в София барон Бигелебен изготвения от него проект. Строителните работи започват на 14 април същата година за сметка на барон Бигелебен, тъй като австро-унгарското правителство решава, че не може да поеме разходите. Официалното откриване на сградата се състои през зимата на 1883 г.

След продължителна кореспонденция между министъра на външните работи и Бигелебен през февруари 1907 г. се случва прехвърлянето на собствеността на имота и така, двайсет и пет години след построяването ѝ, сградата на булевард „Цар Освободител“ № 11 става собственост на Австро-Унгария. Общата площ включва булевард „Цар Освободител“, улица „Шипка“, улица „Париж“ и земята на съседната италианска дипломатическа служба, която е била построена междувременно през 1905 г. и в която сега се помещава австрийското посолство.

На 14 ноември 1918 г. старата част от сградата на австро-унгарската легация е окупирана от Италия. Окупацията е извършена въз основа на изискванията на генерал Момбели от италианската военна мисия под командването на френско-британско-италианските сили, както и на пълномощния министър барон Алиоти в качеството му на комисар на Кралство Италия.

В края на конфликта, в който Австро-Унгария е победена, през септември 1922 г., като обезщетение за военните репарации, двата имота са подложени на оценка, която ще доведе до тяхната размяна. Непосредствено след преструктурирането на бившата сграда на италианска легация, която не била използвана от 1915 г., размяната е извършена на 14 февруари 1925 г.

От септември 1944 г. до май 1947 г. сградата е щабквартира на съветското командване в града; в мазето са изградени затворнически килии. След май 1947 г. сградата е върната на Италия и възобновява първоначалната си функция.

Сградата, която е ремонтирана няколко пъти след предаването ѝ на Италия, по-специално в частта, предназначена за канцеларията, за да бъде адаптирана към променените изисквания за работа и сигурност, се намира в сърцето на столицата, в непосредствена близост до централния площад, където се виждат катедралата, посветена на Александър Невски, и други големи паметници на града. Както във фасадата си, така и в частта, предназначена за Резиденцията, тя запазва великолепието на дипломатическа резиденция от XIX век с обзавеждането и произведенията на изкуството, внесени веднага след предаването ѝ на Италия, благодарение на предоставянето на вещи от дворците на Савойската династия в област Пиемонт.

Сградата представлява историческо и архитектурно наследство и през годините италианското правителство се е ангажирало с нейното поддържане и адаптиране в съответствие с архитектурните особености и разпоредбите за защита на архитектурното наследство. През годините Посолството на Италия е запазило оригиналната си структура, мебели и декорации, като е запазило очарованието на вила, която изразява италианския дух и култура.


Резиденцията на снимка от 1930 г.


Резиденцията на снимка от 2019 г.