Политическо сътрудничество
Отношенията между Италия и България са отлични във всяко отношение и представляват автентично “привилегировано партньорство”, подсилено от общото членство в ЕС и НАТО. Политическият диалог се характеризира с голяма интензивност, за което свидетелстват официалните посещения само за 2022 година на бившия председател на Камарата на депутатите на Италия Роберто Фико на 15 и 16 май 2022 г. по случай среща с тогавашния председател на Народното събрание Никола Минчев; на бившия италиански министър на отбраната Лоренцо Гуерини на 17 октомври 2022 г. по повод поемането от Италия на командването на многонационалната бойна група на НАТО в България. И накрая заместник-държавният секретар по въпросите за външните работи и международното сътрудничество Мария Триподи участва на срещата на министрите на външните работи на страните от Централноевропейската инициатива (ЦЕИ), която се проведе в София на 7 ноември 2022 г., тъй като България е неин ротационен председател. През декември 2023 г. председателят на Камарата на депутатите Лоренцо Фонтана се срещна с италианския военен контингент в България. През март 2024 г. министърът на здравеопазването проф. Орацио Скилачи беше в България, за да се срещне с българския си колега проф. Христо Хинков. Сред всички се откроява посещението на президента на Италианската република Серджо Матарела през април 2024 г.
Двете страни имат многобройни общи гледни точки и единомислие по основните актуални международни въпроси: от кризата, предизвикана от войната в Украйна, до миграционната политика, от възобновяването на ЕС до евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, от стабилизирането на кризисните райони до диверсификацията на източниците на енергийни доставки.
В тази перспектива Италия подкрепя присъединяването на България към Шенгенското пространство и приемането на еврото, което се осъществи на 1 януари 2026 г., когато България стана 21-ата държава членка на еврозоната.
Политическа система на България
България е парламентарна република, провъзгласена за такава през април 1990 г., в която президентът на Републиката се избира чрез пряк избор за срок от пет години. Законодателната власт е поверена на Народното събрание, което е съставено от 240 членове, избирани на всеки четири години чрез пропорционална система с четирипроцентен праг за представителство в парламента.
Изпълнителната власт е поверена на правителството, което се отчита пред Народното събрание, от чието парламентарно мнозинство се излъчва. Правителството се състои от министър-председател и неговия екип от министри.
От 23 януари 2026 г. президент на републиката е Илияна Йотова, бивш вицепрезидент, която пое поста от Румен Радев – президент от 22 януари 2017 г. и преизбран за втори мандат на изборите през ноември 2021 г. – след неговата оставка. На равнище изпълнителна власт, след изтичането на мандата на последното правителство на Борисов, България премина през продължителен период на нестабилност, белязан от поредица от предсрочни избори (три през 2021 г. и по един съответно през 2022 г., през 2023 г. и през 2024 г.) и фрагментирани парламенти, неспособни да сформират редовно правителство, с изключение на краткосрочното правителство на Петков през 2022 г. и правителството на Денков през 2023 – 2024 г. Правителството, ръководено от Росен Желязков, което встъпи в длъжност на 16 януари 2025 г., падна през декември 2025 г. След служебното правителство на Гюров (февруари – май 2026 г.) предсрочните избори на 19 април 2026 г. бяха спечелени с абсолютно мнозинство от „Прогресивна България“ – формация, основана от бившия президент Радев. На 8 май 2026 г. Народното събрание избра Румен Радев за министър-председател: това е 107-ото правителство на страната, както и първият случай в българската история, в който една личност е заемала и поста на президент на републиката, и този на министър-председател.
СЪСТАВ НА НАСТОЯЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО В ДЛЪЖНОСТ ОТ ОТ 8 МАЙ 2026 Г. (ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РАДЕВ)
Министър-председател – Румен РАДЕВ
Заместник министър-председател и министър на финансите – Гълъб ДОНЕВ
Заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията – Александър ПУЛЕВ
Заместник министър-председател – Иво ХРИСТОВ
Заместник министър-председател – Атанас ПЕКАНОВ
Министър на вътрешните работи – Иван ДЕМЕРДЖИЕВ
Министър на отбраната – Димитър СТОЯНОВ
Министър на външните работи – Велислава ПЕТРОВА-ЧАМОВА
Министър на правосъдието – Николай НАЙДЕНОВ
Министър на труда и социалната политика – Наталия ЕФРЕМОВА
Министър на образованието и науката – проф. Георги ВЪЛЧЕВ
Министър на здравеопазването – Катя ИВКОВА
Министър на иновациите и и дигиталната трансформация – Иван ВАСИЛЕВ
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Иван ШИШКОВ
Министър на енергетиката – Ива ПЕТРОВА
Министър на транспорта и съобщенията – Георги ПЕЕВ
Министър на земеделието и храните – Пламен АБРОВСКИ
Министър на околната среда и водите – Росица КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА
Министър на културата – Евтим МИЛОШЕВ
Министър на туризма – Илин ДИМИТРОВ
Министър на младежта и спорта – Енчо КЕРЯЗОВ
Основна информация:
Площ: 110.994 кв. км.
Население: 6 423 207 (към 31 декември 2025 г.)
Столица: София (1.213.134)
Други основни градове: Пловдив (333 994), Варна (322 683), Бургас (189 086), Стара Загора (120 976), Русе (120 282).
Официално наименование: Република България
Форма на управление: Република
Държавен глава: Илияна Йотова
Министър-председател: Румен Радев
Министър на външните работи: Велислава Петрова-Чамова
Законодателна система: Еднокамерна. Народното събрание упражнява законодателната власт и осъществява парламентарния контрол. Състои се от 240 членове, избрани по пропорционалната система с четирипроцентов праг за представителство в парламента.
Правна система: Съдебната власт е независима. Конституционният съд контролира съответствието на законите и международните договори с конституцията, произнася се по споровете при избора на президента, вицепрезидента на Републиката и депутатите и отсъжда при конфликти относно компетентността на различните държавни власти и органи.
Последна актуализация: 26 август 2026 г.