Предговор на посланика Стефано Балди към каталога на изложбата “Поздрави от … Италия и България”
Илюстрованите картички и марките като че ли вече принадлежат към един „изчезващ вид“ на предметите, използвани в нашето ежедневие. А и монетите, независимо че запазват основната си роля в обмена, все по-често се заменят от пластмасата на кредитните карти, а са застрашени и от възможни дигитални заместители.
Изложбата “Поздрави от … Италия и България”, организирана от Италианския културен институт в сътрудничество с Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, представя точно тези три елемента, като още с надслова си насочва мисълта към целите, които си поставя. Чрез представяне на богата колекция от български и италиански картички, монети и марки се преминава по лек и оригинален начин не само през историята, но и през обичаите и вкусовете, характеризиращи Италия и България през целия изминал век.
Разглеждането на изложбата, представяща над 250 експоната, е като някакво пътуване във времето чрез предмети от ежедневието (тези картички, монети и марки), които в тяхната обикновеност отразяват развитието на обществото, претърпяло не малко промени през миналия век.
Вниманието естествено се съсредоточава върху сравнението между двете страни – Италия и България, които независимо от културните, политически и религиозни различия, имат и много общи неща, както потвърждава и паралелното разглеждане на подбраните предмети.
Картичките играят особено важна роля в самата изложба. Никак не изненадва установяването на факта, че най-разпространените изображения са свързани с туризма и курортите – първоначално изключителна привилегия на най-състоятелните слоеве, а след това постепенно станали достъпни и за останалата част от населението.
С ваканционните и хедонистични изображения контрастират многобройните картички, представящи лаически или религиозни празници, които засилват патриотичния дух и изтъкват културните корени. Сбирките представляват едно необикновено интересно наследство, особено в свят като днешния, в който изображението преобладава над текста.
Заедно с картичките, марките също играят важна роля в оформянето на колективната представа и в подчертаването на културните и социални аспекти, свързани с националната идентичност. Изборът на предмети и събития, които виждаме увековечени в малките карета от назъбена хартия, е оказал влияние върху културата на народа чрез повсеместното им разпространение.
Това е ключът за разчитане и на представените в изложбата монети. Те винаги са играли важна роля, особено в осезателното представяне на лица и символи на политическата власт, украсявали националните монети – от най-традиционното представяне на крале и царе до митологията и местния фолклор.В зависимост от конкретния исторически период монетите също са били инструмент за изграждане и консолидиране на националната идентичност.
В период като началото на миналия век, когато образованието е било достъпно само за ограничена част от населението, всички тези инструменти са имали голямо значение в културно и социално отношение, а също и изобщо за разпространението. Например картичките допреди няколко десетилетия са били привилегировано средство за предаване на кратки послания на общодостъпна цена. Те са отразявали достоверно социално-културното развитие на страните във времето. Съдържанието и почерка са се изменяли в течение на годините, а написаното – отначало несигурно и с граматически грешки, постепенно е придобило по-естествен и гладък стил.
Дидактическата роля на картичките и марките (и в по-малка степен на монетите) не се изчерпва с напредъка в ограмотяването, а се разпростира и до опознаването и разпространението на културното и пейзажно наследство. Несъмнено честата размяна на писма е събуждала любопитството към неизследвани места, създавайки непряк подтик за развитие на туризма и за пътувания, както и за осъзнаване красотата на самата страна.
Днес значението, което тези предмети имат за комуникацията, е значително намаляло. Изображенията върху монетите са изгубили връзката си с днешния политически живот и често се предпочитат абстракти изображения или универсални символи. Картичките постепенно се изместват от дигиталните съобщения, отличаващи се със забележителна бързина и икономичност. Въпреки това, незабавното действие и практичността на дигиталното предаване на информация се заплаща с обедняване на емоционалния аспект на предмета, който бидейки нещо досегаемо, може да се запази, а не неминуемо да изпадне в забвение, както се случва с всичко, което е дематериализирано.
Тези размисли засилват надеждата, че историческата стойност на изложбата, създадена въз основа на ценни архиви от колективната памет на двете страни, може да събуди любопитство и неочаквано вълнение, както и да допринесе за по-доброто опознаване на някои аспекти от нашето миналото и традициите ни.
Стефано Балди
