Questo sito usa cookie per fornirti un'esperienza migliore. Proseguendo la navigazione accetti l'utilizzo dei cookie da parte nostra OK

Celebrazioni in occasione del bicentenario della stesura de "L'infinito" di Giacomo Leopardi

Data:

29/05/2019


Celebrazioni in occasione del bicentenario della stesura de

Per celebrare i 200 anni della stesura de "L'infinito" saranno organizzate tantissime iniziative per onorare il grande poeta e filosofo italiano, Giacomo Leopardi.

Partecipiamo idealmente anche noi alle celebrazioni proponendovi quattro traduzioni in lingua bulgara della sua famosa poesia.

БЕЗКРАЙ
Все тъй ми беше драг тоз хълм самотен
и тез гори, що погледа заграждат
до сетните черти на хоризонта.
Но там приседнал гледам аз: - пространства
безбрежни и мълчания свръхчовешки, -
и тишина дълбока си представям, -
че сякаш страх сърцето ми обзима.
И чувам аз как вятъра шуми -
и таз безкрайна тишина с тоз глас
сравнявам - и си спомням вечността, -
и мъртвите годишни времена,
и днешното и още живо време,
и на любимата гласът… Така
в огромността потъва мойта мисъл
и със наслада плувам в туй море…
(превод Милко Ралчев)

БЕЗКОНЕЧНОТО
Винаги скъп ми е бил тоз хълм безлюден
и тоз жив плет, голяма част от който
за далечний хоризонт, взора спира.
Но, седнал и загледал се, безкрайни
пространства отвъд му, и свръхчовешки
тишини, и най-дълбок покой ази
създавам в мисълта си; где сърцето
плаши се почти. И вятъра колчем
чувам да шуми из тез листа, онази
безконечна тишина със този глас
сравнявам: вечното се отзовава,
и времената мъртвите, и живо е
сегашното, и звъна му. Така из таз
безмерност мисълта ми се удавя:
и сладко ми е да потъна в туй море.
(превод Драгомир Петров, из „Блужаещи звезди“)

БЕЗКРАЙНОТО
Все скъп за мене бил е този хълм самотен
и този лес, така обхванал го,
че хоризонта най-далечен взорът не достига.
Но седнал и загледал се
в безкрайното пространство отвъд него,
аз мислено съзирам безмълвна тишина
и най-дълбок покой - такива,
че в сърцето ми почти боязън будят.
И чувам вятъра, шумолещ сред дърветата,
и това мълчание безкрайно
аз с неговия глас сравнявам
и виждам вечността, сезоните отминали
и настоящето - а то е живо
и звънти гласът му. Така из таз безкрйност
аз зарейвам мисълта си,
с наслада се забравям в това море.
(превод Е. Х.)

Отколе аз обичам този хълм пустинен
и тоя плет, загърнал хоризонта
на погледа, вторачен в далнината.
Седя загледан аз в безкрая
и пространствата, разстлали се оттатък,
и тишина неземна, и покой безбрежен
в ума ми се явяват, а сърцето трепетно
от страх се свива. И когато чуя вятър
да шуми в листата, с този полъх
аз сравнявам тишината безмерна.
И спомням си и вечността,
и мъртвите сезони,
и звучното и живо настояще.
Така безмерността разтапя мисълта ми
и това море поглъща ме с наслада.
(анонимен превод)


1036