По повод Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, 2021 г., Фарнезина представя документалния филм „Свидетели на свидетелите“, направен от Studio Azzurro.
Документалният филм може да се види, следвайки връзката към Vimeo (със субтитри на английски език).
Предложеният видеодокумент следва различни форми на паметта, преплита ги в многопластова тъкан, подобна на тази, от която е „естествено“ изградена личната памет на всеки: тихи изображения, които показват точката, от която няма връщане точката на среща на неизказаната реалност на това, което е било, с видимото, но и с невидимото, пазено от гласовете на оцелелите свидетели, включително Сами Модиано и Татяна Бучи, които заедно с други се срещнаха на живо със студентите в Пътешествията на паметта. Те ни предават онова, което не можахме да видим и което без техните накъсани гласове би се загубило в лепкавото езеро на забравата. Като контрапункт, гласовете и лицата на съвременните ученици, които декларират намерението си да ни спасят от смъртоносната забрава за случилото се, съзнавайки, че само чрез паметта на тези, които са преживели, може да се направи опит да се придаде форма и същност на ежедневното действие, което създава възможност за бъдеще, което няма да повтори отново „това, което е било“.
Документалният филм започва с гледка от въздуха на „Аушвиц“: 3 големи лагера, 47 подлагера, на 40 квадратни километра. Страховита машина, структурирана с усърдна и геометрична прецизност. От тишината се издигат весели гласове с ритъм, равен на този на бягащ влак. Това е екзалтираният ритъм на тълпите, приветстващи речите на Хитлер и Мусолини. Ние сме във влака за Аушвиц и на фона на гласа на Хитлер, който се отдалечава, влизаме в лагера, и вместо това чуваме гласовете на оцелелите свидетели. Фрагменти от паметта, болезнена, непоносима, изплуват от изображенията заедно с основната информация, която дава представа за „машината за унищожение“. Изображенията се превръщат в парадоксални слайдове в движение, дефектни в показването в един празен миг на това, което човек не иска да види и накрая се спират върху две близначки, върху техните очи, които завинаги ще задават въпроси на онзи, който ги погледне. Лицата на Свидетелите на свидетелите се връщат и се спират на най-ежедневните детайли, тези, които почти по чудо ни позволяват да се приближим, поне със сетивата на въображението, до паметта на другия.
